„Популистките движения са заплаха за демокрацията в Европа. На север те
са крайно десни, на юг – крайно леви, но в основата си си приличат много.” Четем тази
премъдрост по повод резултатите от гръцките избори в нарочна декларация на
Президиума на ПЕС, която лично председателят на европейските социалисти Сергей
Станишев тиражира в петък в социалните мрежи.
В документа извоювалата впечатляваща победа СИРИЗА е де факто заклеймена
като популистка партия и заплаха за демокрацията.
Личи почеркът на председателя
на ПЕС, който в битността си на председател на БСП в подобна стилистика
описваше електоралните поражения на своята партия като „морална победа”. Същото
политическо високомерие, неспособно да признае собствени грешки. Същата
политическа и човешка дребнавост, която не намира сили дори куртоазно да
поздрави победителя. Да не говорим за солидарност и съпричастност с дързостта
на СИРИЗА да приключи с неолибералната политика на „строги икономии”, която
блокира икономическия растеж и прогресивно увеличава пропастта между богатствата
и бедността. А пропо, не беше ли тази лява битка основна и за партиите от ПЕС?
Докато водеше БСП от загуба на
загуба Станишев така и не разбра, че електорат не се краде. Че единственото,
което кара левите хора да търсят други партии или въобще да не гласуват, са
излъганите надежди, подиграната вяра, лицемерното жонглиране с ценности и
обещания, за чието неизпълнение все някой друг е виновен. По същия начин във
въпросния документ гръцката ПАСОК „плаща цената” на някакви независими от
нейната политика обстоятелства, на „наложените отвън строги ограничения”.
Наистина днес малцина вярват в
успеха на СИРИЗА, но дори най-големите леви скептици й стискат палци. Защото
партията на Ципрас спечели не просто доверието на гърците. Тя фокусира в себе
си надеждите на стотици хиляди
европейци, че едно истинско ляво може да взриви декорите на бутафорната борба с
омразното статукво и да върне Европа по пътя на солидарността и
справедливостта.
Стискат палци и левите хора в
България, в т.ч. в оредяващите редици на БСП, която според скорошно изследване
се е сринала до около 11 процента електорално влияние.
БСП ще срещне именно СИРИЗА,
ако най-сетне вземе левия завой, за който се сили от няколко конгреса насам.
ПЕС обаче й препоръчва да разпознае в тази среща враг. Дават ли си сметка ръководителите на партията, че ако следват брюкселските „опорните точки”, много скоро ще преживеят
инфарктния скок на ПАСОК на милиметри от изборната бариера? Като съвсем не е
сигурно, че ще прелетят над нея.
