БСП и стратегията "Мечо Пух"

И като заваляха номинации, та цяла неделя... Истински потоп от кандидати за партиен вожд.

На първо четене – нищо лошо. Колкото повече, толкова повече, както е казал Мечо Пух. Важното е да има лидерско състезание и, ако е рекъл Богът на справедливостта, най-добрият да победи.

Процедурата по номиниране на кандидати за председател на БСП обаче е само привидно демократична. Тя по-скоро симулира вътрешнопартиен демократизъм. Защото истинската й цел е да няма ясно изявен фаворит. По-точно – изявеният фаворит да не стане ясен. А още по-точно – да бъде фаворизиран ясният избраник на Властелина "Позитано".

Затова в централата на БСП едни кандидатури "валят", а други само "капят", както научаваме от надлежно осведомената преса. За самодейните изпълнения на социалистите от столичния район "Искър" надлежно осведомяване не е препоръчително. Защото там след разумни дебати и тайно гласуване взели, че номинирали един-единствен кандидат. С впечатляващото мнозинство от 85 на сто. А подобен вероятно би бил резултатът в повечето партийни структури, ако трябва да решат кой е най-достоен сред достойните.

Такава процедура се доближава до прекия вътрешнопартиен избор, който иначе отдавна битува в Устава на БСП, но само като декорация с демократична символика. Такова решение обаче е и мандат волята на партийните низини да бъде отстоявана на конгреса, а не търгувана по неговите кьошета.

Стратегията "Мечо Пух" не за първи път разиграва сюжета "Състезание с предизвестен край". Преди няколко години тя увенча БСП с кандидатурата на Ивайло Калфин за президент. Не че Ивайло беше лош, но печелившият тогава беше Янаки. И прекият избор щеше да покаже точно това.

Днес залогът за БСП е много по-висок. Защото предизвестена изглежда преди всичко загубата в предсрочните парламентарни избори, към които партията тръгва със сринат авторитет и подкопано доверие. И само автентично ляво лидерство с висок морален потенциал и неуязвима политическа, професионална и житейска биография може да я съхрани като фактор за доброто на България.

БСП в своята цялост безпогрешно разпознава това лидерство. Тя добре отличава единствения кандидат, който не срича лявата лексика и няма причини да се извинява за несъобразено с нея поведение. Той няма да й обещае победа на 5 октомври. Но само с него победата може да стане малко по-близка цел.  

Ако преди това конгресът пожелае да различи и избегне капаните, заложени от приказните стратези на подмяната.