БСП и стратегията "Мечо Пух"

И като заваляха номинации, та цяла неделя... Истински потоп от кандидати за партиен вожд.

На първо четене – нищо лошо. Колкото повече, толкова повече, както е казал Мечо Пух. Важното е да има лидерско състезание и, ако е рекъл Богът на справедливостта, най-добрият да победи.

Процедурата по номиниране на кандидати за председател на БСП обаче е само привидно демократична. Тя по-скоро симулира вътрешнопартиен демократизъм. Защото истинската й цел е да няма ясно изявен фаворит. По-точно – изявеният фаворит да не стане ясен. А още по-точно – да бъде фаворизиран ясният избраник на Властелина "Позитано".

Затова в централата на БСП едни кандидатури "валят", а други само "капят", както научаваме от надлежно осведомената преса. За самодейните изпълнения на социалистите от столичния район "Искър" надлежно осведомяване не е препоръчително. Защото там след разумни дебати и тайно гласуване взели, че номинирали един-единствен кандидат. С впечатляващото мнозинство от 85 на сто. А подобен вероятно би бил резултатът в повечето партийни структури, ако трябва да решат кой е най-достоен сред достойните.

Такава процедура се доближава до прекия вътрешнопартиен избор, който иначе отдавна битува в Устава на БСП, но само като декорация с демократична символика. Такова решение обаче е и мандат волята на партийните низини да бъде отстоявана на конгреса, а не търгувана по неговите кьошета.

Стратегията "Мечо Пух" не за първи път разиграва сюжета "Състезание с предизвестен край". Преди няколко години тя увенча БСП с кандидатурата на Ивайло Калфин за президент. Не че Ивайло беше лош, но печелившият тогава беше Янаки. И прекият избор щеше да покаже точно това.

Днес залогът за БСП е много по-висок. Защото предизвестена изглежда преди всичко загубата в предсрочните парламентарни избори, към които партията тръгва със сринат авторитет и подкопано доверие. И само автентично ляво лидерство с висок морален потенциал и неуязвима политическа, професионална и житейска биография може да я съхрани като фактор за доброто на България.

БСП в своята цялост безпогрешно разпознава това лидерство. Тя добре отличава единствения кандидат, който не срича лявата лексика и няма причини да се извинява за несъобразено с нея поведение. Той няма да й обещае победа на 5 октомври. Но само с него победата може да стане малко по-близка цел.  

Ако преди това конгресът пожелае да различи и избегне капаните, заложени от приказните стратези на подмяната.

Трябва ли ви моят глас?

Никакво разцепление в БСП няма, не предстои и не заплашва. Дори ако хора и структури преминат в нова формация. Структури се изграждат и попълват, те са просто средство. А разцеплението – ако ще да е не на две, а на десет – има само организационен смисъл и не толкова пряка  връзка с изборните резултати. И малка партия може да постигне голям резултат. Въпрос на политика, доверие и лидерска харизма.

Това, което се случва с БСП, не е разцепление. Думичката е просто част от оръжейния арсенал в една кална битка за власт, в която май не останаха неоплескани. Независимо дали я използват като оръжие, или се отбраняват с нея, воюващите глупаво си въобразяват, че така печелят избиратели. С други думи, под разцепление на партията разбират разцепление на електората.

Електорат обаче не се разцепва и не се краде. Той може само да се привлича и отблъсква.

За добро или за лошо БСП има един все още значителен електорат, който я подкрепя безусловно. Той няма да се разцепи и сега. Дори тези, които ненавиждат Станишев, няма да гласуват за Първанов. Дори върли фенове на Първанов с прискърбие ще му откажат. Тези условно около 500 – 700 хиляди гласоподаватели винаги са осигурявали, ще осигурят и сега представителство, при което БСП – колкото и да се старае – не може да падне по-долу от втора политическа сила.

Калната битка обаче не е за тях. А за другите – условно още толкова, които през последните години понякога гласуват, понякога не. Зависи от степените на доверие или разочарование, до които ги е докарала същата тази партия.

Та как сега ги печели БСП тези хора? С вой  за „разцепление“ и „предателство“, със закъснели спомени и пробудени омрази, с флашки и компромашки.

И тук вече отказвам да разбера логиката на тази „война за единство“. Тя не се опитва да очарова разочарованите, а самодоволно „консолидира“ консолидираните. Лексиката, която се вихри по медиите, е не само остаряла и неефективна, а доказано контрапродуктивна. Дали всички, които вопият за разцепление на БСП, а всъщност на нейния  електорат, си дават сметка за обидното отношение към избирателите, което демонстрират по подобен начин?

Избирателите на БСП нейна собственост ли са? Нейни крепостни без право да мислят? Или двуглави овчици – както ги е „видял“ Комарницки – блеещи раздвоено подир свирката и брадвата (тоягата и моркова) на скарани лидери?

 Наистина ли никой не е личност и няма собствена стойност, ако не е посочен и подкрепен от партията? Наистина ли това, което е бил – президент, евродепутат, народен представител – е само и единствено благодарение на партията?

Да, то е благодарение и на нея. Но е вярно и обратното – че партията има стойност благодарение на личностите, които избира, които я представляват и ръководят. От тях също зависи дали тази стойност се покачва или девалвира.

Впрочем,  как точно добавят доверие „катарзиси“ от рода : „Извинявайте, че пет пъти ви натиснах демократично да изберете един бивш ренегат и бъдещ предател!“ Дали пък малко себеуважение няма да свърши повече работа?

Не е вярно, че ще има  две леви листи на изборите. Вярно е, че БСП и (евентуално) АБВ ще са само две от изборните листи, които претендират да са леви. Доколко наистина са такива, за мнозина е спорно. Но има „Българска левица“, има БКП-та, и други има, май с по-неоспорима идентичност... Защо са ни вторачили само в тези двете? Защото - о, ужас! - БСП ще се разцепи. Ами няма да се разцепи - за потрес на едни и за щастие на други, за които размерът изчерпва значението.

Ама БСП щяла да изгуби, видите ли, един мандат, а пък АБВ нямало да го спечели, а пък можело тогава мандатът да отиде в ГЕРБ... А Бойко Борисов по подразбиране е вреден, пък Сергей Станишев – тъкмо напротив. (Което за едни е така, но за други – тъкмо напротив.)

То с тия кръчмарски сметки всичко може. Мене ако питате, плюс-минус един идейно мъгляв депутат в Европарламента - много важно. Важно е, разбира се, но ако знаеш за какво е там. А някой да знае? Да пита?

Пита. Ама какво?

Цепи  ли се БСП или се разпада? Дал ли е Калфин или е взел? Ще го бъде ли АБВ? Проиграл ли е шансовете си Първанов? Прозорлив или недалновиден е ходът му? „Загубени“ ли са гласовете за листата на Първанов? Извадили са едни големи калкулатори и се скъсват от предизборно смятане.

Извинете, но не ви ли интересува какво мислят европейските кандидат-депутати по въпроси, които пряко ви засягат? Или са ви по-важни техните шансове в евроквалификациите?

Уважаеми кандидати – правоверни и „предатели“, „ренегати“ и прясно изпрани демократи, знам ви и върховете, и греховете. Не ме интересува кой се пише по-по-ляв, колко боя и пера си е сложил, за да бъде припознат като вожд. Спрете да се замервате с обиди думи. И отговорете, моля:

Какво мислите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции? Какво ще направите, за да предотвратите това споразумение, което ограничава суверенитета на държавите, превръща правителствата  в заложник на корпорациите и финансовия капитал, обрича социалните системи и изпразва от съдържание демокрацията ни? Това ме засяга пряко!

Имам и други въпроси.

Вие искате ли да си говорим по тях?

Трябва ли ви моят глас?