Кандидатурата на Меглена Кунева е добра и сериозна. На Орешарски и на Петър Курумбашев – също. А! Има и един социалист, който става за президент. То се знае кой. Този, който даде да се разбере, че за нищо на света няма да се кандидатира.
Иво Атанасов? Георги Близнашки? Янаки Стоилов? Ъ-ъ-ъ... Кои бяха тези? Ама някой предлага ли ги, или те нещо си въобразяват?
Да не си въобразяват! И те, и тези, дето ги предлагат!
По-добре да вземат да предложат Кунева. Две организации вече го направиха. Няма значение кои.
Е, сега, не били я питали. Защо да я питат? То откога се знае, че тя иска.
Ама трябвало да даде писмено съгласие и да декларира, че ще бъде лоялна към политиката на партията. Глупости, тя към нейната си партия не е лоялна, че към нашата ли?
Това, че някои общински организации приемат нарочни становища против кандидатурата на другарката, не го знам. И не искам да го знам. Защото не е правилно.
Правилно е да се избират правилните кандидати. И по много наведнъж. Я, на една столична конференция избраха цели 11. Даже без да гласуват. Защо да гласуват, като това не е важно. Важното е да има вътрешнопартийни избори! И Уставът така казва.
И да избират социалистите, да номинират.... (Така де, то според контролната комисия е едно и също, ако някой още не е разбрал) Колкото повече активни авторитетни кандидатури има, толкова по-добре за самата надпревара.
Като видим номинациите от партийните структури, ще решим дали БСП да подкрепи Кунева, или да.
Е, може и Курумбашев. Или Орешарски... Зависи от коалиционните съображения. Защото те разширяват външната подкрепа.
Кой казва, че стеснявали вътрешната? Нищо, де. Тя партията си е още голяма, има за свиване. Това не ни е сега голямата цел – БСП да се разширява към чужд парцел.
Голямата цел на БСП е ГЕРБ да не постигнат своята цел.
Това е то цел!
събота, 4 юни 2011 г.
сряда, 1 юни 2011 г.
През правилата като през просото
или за "некои съображения" на позитановския чиновник по Устава на БСП
Четири месеца преди президентските избори БСП все още няма свой кандидат за държавен глава. Вместо да насрочи вътрешнопартийни избори, които според Устава са единственият легитимен начин за определяне на социалистическия кандидат, Националният съвет на БСП прие механизъм, имитиращ избори, като запази за себе си окончателното решение.
Механизмът беше публично оспорен, в резултат на което няколко души от Общопартийната контролна комисия (ОПКК) – нейното оперативно бюро (ОБ), смело надскочиха правомощията си в опит да го защитят.
Сигналите за нарушения обаче се проверяват от комисията, а не от нейното оперативно бюро, което има само организиращи функции. Това гласи досадният устав на БСП (Чл.40, т.2 и т.4). Но очевидно той няма никакво значение дори за призваните да съблюдават неговото спазване. Нещо повече,
за бюрото на ОПКК цял раздел от Устава на БСП просто не съществува
При това тъкмо разделът (VI), който регламентира издигането на кандидатите за публични длъжности, в т.ч. за президент и вицепрезидент. "Становището" на ОБ старателно избягва да цитира този раздел, защото именно от него става ясно, че вътрешнопартийните избори са безалтернативни и не могат да бъдат заменени с решение на Националния съвет.
"Вярно е, че... НС не е приел изрично решение по реда на член 54, т.3, но е вярно, че ... е предвидено провеждане на конференции, а не на преки вътрешнопартийни избори", пише черно на бяло в становището. С което фактически
Бюрото на ОПКК признава уставното нарушение
Но по логиката "Важно е не правилото, а какво в момента е правилно" стига до заключението, че нарушения няма. После онагледява какво се случва с правоприлагането, когато бъде поверено на филолози.
Правилно било да се запише, че конференциите не издигат, а "избират и подреждат предложения". Е, вярно, че "издигам" и "избирам" не са синоними, но с проста смяна на думички, без промяна на механизма по същество, работата заспива.
Няма значение, че конференциите всъщност нищо не избират, а само правят предложения. Няма значение, че на Националния съвет не му е писано (от Устава) да избира, а само да утвърждава избраните. Той ще си избира. Защото аргументите "следва да бъдат не процедурни, а политически", свързани „не с уставни записи, а с оценка и анализ на политическата ситуация в страната". Няма значение в края на краищата дали и самият Национален съвет ще избере кандидата, защото „се търси по-широка политическа подкрепа, в т.ч и коалиционен формат, който да издигне кандидата." А „при въпроси от коалиционен характер решенията... се вземат от Националния съвет", чете избирателно ОБ на ОПКК.
Решението за коалиране, за коалиционна формула – да. Но за конкретното име? Къде, моля, в устава пише, че Националният съвет, Изпълнителното бюро или Сергей Станишев лично могат да посочат името, с което БСП влиза в коалиционни преговори? Никъде!
Там, в невидимия за бюрото на ОПКК чл. 54, ясно е казано, че кандидатът на БСП се определя чрез вътрешнопартийни избори и се утвърждава от Националния съвет. Това са правилата на БСП. Правилата на Евророма, БЗНС "Ал. Стамболийски", партия "Нова зора" и други знайни и незнайни коалиционни партньори вероятно са други. Не е зле да ги чуем. За да знаем по какъв начин техните лидери получават мандат за коалиционни преговори. Подобна прозрачност не би навредила на нито една от въпросните партии.
"Коалиционен заговор" на техните "елити" обаче – със сигурност
Наистина ли "оценката и анализът" на Цветелин Кънчев (нищо лично към партньора) могат да се окажат с по-голяма тежест от мненията на няколко десетки хиляди социалисти? А какви точно "политически аргументи" в полза на Меглена Кунева например противостоят на десетките аргументирани възражения срещу нейната кандидатура, упорито лансирана в телевизионните гастроли на социолози и ръководни дейци на БСП много преди да бъде официално издигната?
Така че ето какво на практика се случва: партийните конференции не избират, а предлагат. Националният съвет няма да утвърждава, а ще избира. Може би. Защото изглежда по-вероятно само да ратифицира договореното в „коалиционен формат”. Както се вижда, уставът въобще не е нарушен. Просто някои се опитват
да опровергаят разликата между компютри и компоти
Малка подробност е, че част от хората във въпросното Оперативното бюро си получават заплатите от "Позитано" 20. Големият и всъщност тревожен въпрос е, че не за първи път на ниво партиен елит се демонстрира мислене, което дава приоритет на целесъобразността пред законността. (Защото партийният устав е вид закон за партията.) Сякаш не са минали 20 години в опити обществото да постави функционирането си на основата на ясни и общовалидни правила, а не на превърналите се във виц "некои съображения". Които май отново ни предлагат да приемем насериозно.
Не е за вярване, че хора с предполагаемо висока политическа и правна култура (сред тях и законодатели в националния парламент) могат по този начин
да противопоставят политиката на правилата
В една демократична държава (респ. партия) политиката е поле, което се регламентира от правила. Процедурата е в основата на всяка демокрация. Отхвърлянето, пренебрегването, неглижирането на писаните правила е всъщност действие по други, неписани, нелегални правила. Действие на тъмно. Зад кулисите.
По какви правила впрочем председателят на Социалистическата партия не спира да лансира Меглена Кунева, Петър Корумбашев и Пламен Орешарски, а някак си все да "забравя" тъкмо социалистическите кандидати Георги Близнашки, Янаки Стоилов, Иво Атанасов? И ако изобщо се сети да спомене социалист, това да е Стефан Данаилов - единственият, който даде ясно да се разбере, че няма да се кандидатира за президент.
А с какво уставните правила, изискващи вътрешнопартийни избори, ще попречат на "оценката и анализа на политическата ситуация"? Може би с това, че оценката и анализът ще бъдат значително по-представителни? Или че вместо в тесен кръг, решението ще се вземе след широко публично обсъждане? И без възможност за подмяна или последващо манипулиране на вота!
Че се търси по-широка подкрепа, може и да е вярно. Не е сигурно обаче дали точно така ще се намери. Защото този начин отблъсква дори най-верни последователи на партията и озадачава демократично мислещите хора, за които законите и правилата не са "врата в полето".
Освен всичко друго "по-широка подкрепа" могат да осигурят не договарящи се на тъмно "политици" със смущаващи разбирания за демокрацията, а реалните кандидати за президентския пост, ако са компетентни, авторитетни и морално неуязвими хора. Такива има сред номинираните, но опитите да бъдат препънати по всякакъв, включително процедурен начин, стават все по-очевидни.
Така че не е зле Националният съвет най-после "да се произнесе окончателно по въпроса", по който има уставно задължение, а именно да насрочи вътрешнопартийни избори. И да осигури на номинираните широка публична изява – чрез медиите, чрез срещи по места, чрез всички достъпни и законни форми за популяризиране на идеите и позициите им, за налагане на образите им на общественото внимание.
Всяка друга процедура, мотивирана с целесъобразност и неявни, уж коалиционни съглашения, е неумел опит да се внуши на социалистите, че като номинират "на килограм" (някъде дори без гласуване), те всъщност избират своя кандидат. С което и отговорността при евентуален неуспех ще бъде прехвърлена именно върху тях.
Четири месеца преди президентските избори БСП все още няма свой кандидат за държавен глава. Вместо да насрочи вътрешнопартийни избори, които според Устава са единственият легитимен начин за определяне на социалистическия кандидат, Националният съвет на БСП прие механизъм, имитиращ избори, като запази за себе си окончателното решение.
Механизмът беше публично оспорен, в резултат на което няколко души от Общопартийната контролна комисия (ОПКК) – нейното оперативно бюро (ОБ), смело надскочиха правомощията си в опит да го защитят.
Сигналите за нарушения обаче се проверяват от комисията, а не от нейното оперативно бюро, което има само организиращи функции. Това гласи досадният устав на БСП (Чл.40, т.2 и т.4). Но очевидно той няма никакво значение дори за призваните да съблюдават неговото спазване. Нещо повече,
за бюрото на ОПКК цял раздел от Устава на БСП просто не съществува
При това тъкмо разделът (VI), който регламентира издигането на кандидатите за публични длъжности, в т.ч. за президент и вицепрезидент. "Становището" на ОБ старателно избягва да цитира този раздел, защото именно от него става ясно, че вътрешнопартийните избори са безалтернативни и не могат да бъдат заменени с решение на Националния съвет.
"Вярно е, че... НС не е приел изрично решение по реда на член 54, т.3, но е вярно, че ... е предвидено провеждане на конференции, а не на преки вътрешнопартийни избори", пише черно на бяло в становището. С което фактически
Бюрото на ОПКК признава уставното нарушение
Но по логиката "Важно е не правилото, а какво в момента е правилно" стига до заключението, че нарушения няма. После онагледява какво се случва с правоприлагането, когато бъде поверено на филолози.
Правилно било да се запише, че конференциите не издигат, а "избират и подреждат предложения". Е, вярно, че "издигам" и "избирам" не са синоними, но с проста смяна на думички, без промяна на механизма по същество, работата заспива.
Няма значение, че конференциите всъщност нищо не избират, а само правят предложения. Няма значение, че на Националния съвет не му е писано (от Устава) да избира, а само да утвърждава избраните. Той ще си избира. Защото аргументите "следва да бъдат не процедурни, а политически", свързани „не с уставни записи, а с оценка и анализ на политическата ситуация в страната". Няма значение в края на краищата дали и самият Национален съвет ще избере кандидата, защото „се търси по-широка политическа подкрепа, в т.ч и коалиционен формат, който да издигне кандидата." А „при въпроси от коалиционен характер решенията... се вземат от Националния съвет", чете избирателно ОБ на ОПКК.
Решението за коалиране, за коалиционна формула – да. Но за конкретното име? Къде, моля, в устава пише, че Националният съвет, Изпълнителното бюро или Сергей Станишев лично могат да посочат името, с което БСП влиза в коалиционни преговори? Никъде!
Там, в невидимия за бюрото на ОПКК чл. 54, ясно е казано, че кандидатът на БСП се определя чрез вътрешнопартийни избори и се утвърждава от Националния съвет. Това са правилата на БСП. Правилата на Евророма, БЗНС "Ал. Стамболийски", партия "Нова зора" и други знайни и незнайни коалиционни партньори вероятно са други. Не е зле да ги чуем. За да знаем по какъв начин техните лидери получават мандат за коалиционни преговори. Подобна прозрачност не би навредила на нито една от въпросните партии.
"Коалиционен заговор" на техните "елити" обаче – със сигурност
Наистина ли "оценката и анализът" на Цветелин Кънчев (нищо лично към партньора) могат да се окажат с по-голяма тежест от мненията на няколко десетки хиляди социалисти? А какви точно "политически аргументи" в полза на Меглена Кунева например противостоят на десетките аргументирани възражения срещу нейната кандидатура, упорито лансирана в телевизионните гастроли на социолози и ръководни дейци на БСП много преди да бъде официално издигната?
Така че ето какво на практика се случва: партийните конференции не избират, а предлагат. Националният съвет няма да утвърждава, а ще избира. Може би. Защото изглежда по-вероятно само да ратифицира договореното в „коалиционен формат”. Както се вижда, уставът въобще не е нарушен. Просто някои се опитват
да опровергаят разликата между компютри и компоти
Малка подробност е, че част от хората във въпросното Оперативното бюро си получават заплатите от "Позитано" 20. Големият и всъщност тревожен въпрос е, че не за първи път на ниво партиен елит се демонстрира мислене, което дава приоритет на целесъобразността пред законността. (Защото партийният устав е вид закон за партията.) Сякаш не са минали 20 години в опити обществото да постави функционирането си на основата на ясни и общовалидни правила, а не на превърналите се във виц "некои съображения". Които май отново ни предлагат да приемем насериозно.
Не е за вярване, че хора с предполагаемо висока политическа и правна култура (сред тях и законодатели в националния парламент) могат по този начин
да противопоставят политиката на правилата
В една демократична държава (респ. партия) политиката е поле, което се регламентира от правила. Процедурата е в основата на всяка демокрация. Отхвърлянето, пренебрегването, неглижирането на писаните правила е всъщност действие по други, неписани, нелегални правила. Действие на тъмно. Зад кулисите.
По какви правила впрочем председателят на Социалистическата партия не спира да лансира Меглена Кунева, Петър Корумбашев и Пламен Орешарски, а някак си все да "забравя" тъкмо социалистическите кандидати Георги Близнашки, Янаки Стоилов, Иво Атанасов? И ако изобщо се сети да спомене социалист, това да е Стефан Данаилов - единственият, който даде ясно да се разбере, че няма да се кандидатира за президент.
А с какво уставните правила, изискващи вътрешнопартийни избори, ще попречат на "оценката и анализа на политическата ситуация"? Може би с това, че оценката и анализът ще бъдат значително по-представителни? Или че вместо в тесен кръг, решението ще се вземе след широко публично обсъждане? И без възможност за подмяна или последващо манипулиране на вота!
Че се търси по-широка подкрепа, може и да е вярно. Не е сигурно обаче дали точно така ще се намери. Защото този начин отблъсква дори най-верни последователи на партията и озадачава демократично мислещите хора, за които законите и правилата не са "врата в полето".
Освен всичко друго "по-широка подкрепа" могат да осигурят не договарящи се на тъмно "политици" със смущаващи разбирания за демокрацията, а реалните кандидати за президентския пост, ако са компетентни, авторитетни и морално неуязвими хора. Такива има сред номинираните, но опитите да бъдат препънати по всякакъв, включително процедурен начин, стават все по-очевидни.
Така че не е зле Националният съвет най-после "да се произнесе окончателно по въпроса", по който има уставно задължение, а именно да насрочи вътрешнопартийни избори. И да осигури на номинираните широка публична изява – чрез медиите, чрез срещи по места, чрез всички достъпни и законни форми за популяризиране на идеите и позициите им, за налагане на образите им на общественото внимание.
Всяка друга процедура, мотивирана с целесъобразност и неявни, уж коалиционни съглашения, е неумел опит да се внуши на социалистите, че като номинират "на килограм" (някъде дори без гласуване), те всъщност избират своя кандидат. С което и отговорността при евентуален неуспех ще бъде прехвърлена именно върху тях.
сряда, 11 май 2011 г.
БСП пред два избора: ЗА ПРАВИЛАТА И ЗА КАНДИДАТА
Вътрешнопартийните избори са единственият уставен начин за определяне на социалистическия кандидат за държавен глава
"Дума", 11 Май 2011, брой 106
БСП е на път грубо да погази собствените си правила във връзка с предстоящите президентски избори. На 9 април партиен пленум утвърди решение, според което социалистическият кандидат ще бъде определен от Националния съвет на партията.
Според Устава на БСП обаче (чл. 54) това е изключително право на цялата партия и се осъществява единствено чрез вътрешнопартийни избори. А вариантите за такива избори са не повече от два - преки, с участието на всички социалисти, или от общинските партийни конференции.
В този процес Националният съвет (НС) има право само на свое предложение. И то не е по право от правата на общинските, районните и градските съвети, на парламентарната група, на националните структури на младежкото и женското обединение, на движението на ветераните и на гражданските организации, свързани с БСП (чл. 56). Всички те могат да предлагат. И вече предлагат.
Какво обаче се случва с тези предложения? Къде отиват? Витаят си в едно пространство, което по-първите хора в партията демонстративно заобикалят. В същото време по медиите се подхвърлят харесани неизвестно от кого имена, някои от които очевидно неприемливи за много от социалистите.
И преките записи, и логиката на устава, и приетият през февруари правилник за вътрешнопартийни избори предполагат всички предложения да се оформят в единна листа. И тя да бъде поставена на гласуване в партията - в преки избори или от общинските партийни конференции. Избраният по този начин кандидат се утвърждава от Националния съвет (чл. 54, т. 4).
Вместо да насрочи вътрешнопартийни избори обаче, с решението си от 9 април
Националният съвет фактически си присвои правото на окончателен избор
Според приетия от пленума организационен механизъм общинските конференции могат да издигат когото си щат, но издигнатите (забележете, не избраният, както повелява уставът) ще бъдат представени в Националния предизборен център, който ще "обобщи" кандидатурите, ще ги "внесе" в НС, а той на свой ред ще ги "прецени" и ще "утвърди"...
Кого собствено ще утвърди Националният съвет? След като няма избран?
Очевидно този, когото прецени. Което по същество е избор.
Уставният запис, че НС не избира, а само утвърждава избрания от партията кандидат, обаче съвсем не е случаен. Той се вписва в цялостната философия на основния партиен закон и не позволява лесни тълкувания в посока на разширяване или присвояване на правомощия.
Какво въобще може да избира НС, е изчерпателно изброено в чл. 39, т. 2.4 (а именно Изпълнително бюро и постоянни комисии с направление "Партийна дейност" и "Публична политика"). Никъде другаде в устава думичката "избира" не се свързва с НС. Дори в текста, който му дава право да взема решения "за издигане и подкрепа на кандидати, наложени от стратегия за предизборно сътрудничество".
Правото на НС да избира логично се изключва и от правото му да предлага кандидати. В противен случай какъв би бил смисълът на предложенията, които правят другите субекти по чл. 56, като в крайна сметка НС може да избере собственото си предложение? Това би означавало, че всички останали предложения и процедури са просто
за да се придаде демократичен вид на мероприятието
Добронамереният прочит на ситуацията предполага, че противоуставното решение е резултат от недоглеждане. В края на краищата едва ли някой ходи на пленуми с устав в джоба си, а и процедурните въпроси по принцип са досадни. На подобна досада и подценяване на процедурите обаче разчита всеки опит за подмяна.
А решението от 9 април е именно такава подмяна. Опитът то да бъде представено като решение за вътрешнопартийни избори от общинските конференции просто не издържа. Не само защото формално не е взето решение за избори и не е определен техният вид (чл. 54, т. 3). А защото на конференциите е отредено да издигат, но не и да избират. Защото няма общопартийна листа, която да се подложи на гласуване (чл. 10 от правилника). Защото в решението я няма никаква и задължителната (според чл. 55) Комисия по изборния процес, отговорна за организацията и контрола на вътрешнопартийните избори. Част от нейните функции са прехвърлени на Националния предизборен център, който обаче има роля в националните избори, не във вътрешнопартийните.
Възможност решението на пленума да се нагоди постфактум към устава вече се търси в текстовете, които регламентират по принцип правомощията на общинските конференции. Според чл. 4 те могат и да подреждат предложения. Точният запис обаче гласи: "провеждат избори и подреждане" (в този ред!) на предложенията за кандидати на партията за публични длъжности, "ако не се провежда пряк вътрешнопартиен избор". Когато изборите са многомандатни (за съветници, народни представители, евродепутати) естествено избраните трябва да бъдат и подредени. Когато обаче мандатът е един (за кмет, за президент), какво да подреждат конференциите, ако вече са избрали кандидат?
Освен това какъв вид вътрешнопартийни избори ще предпочете БСП - преки или от общинските конференции - е въпрос на технология, на форма. Двете уставни форми не могат да водят до различен съдържателен резултат. Ако в преките избори има един избран кандидат, а при изборите от общински конференции "избраните" се окажат няколко, от които НС да "доизбира", нещо куца в логиката на подобна теза.
Само месец и половина преди противоуставното си решение НС на БСП прие "Правилник за подготовката и провеждането на вътрешнопартийни избори при издигане на кандидатите на БСП за публични длъжности". В него подробно е разписан механизъм за организиране на преки избори - формиране на проектолисти, избирателни списъци, бюлетини, комисии, балотажи и т.н. Механизъм за избор от общинските конференции за мандат, който покрива цялата страна, а не отделен район, обаче въобще не е разработен. Как точно над 260 конференции ще излъчат един кандидат? И как да се отчете относителната тежест на различните партийни организации?
Липсата на такъв механизъм обаче предполага или да се доразработи правилникът, или да се предпочете прекият вот. А не да се нарушава уставът. Но засега няма признаци НС да се е замислил над тези организационни въпроси. Които отдавна трябваше да бъдат загърбени, за да могат сега номинираните да провеждат кампании - да се срещат с избиратели, да излагат виждания, платформи, проекти, да участват в обсъждания, да отговарят на въпроси.
За всичко това партийните органи са задължени пред кандидатите (чл. 19 и чл. 20 от правилника). Длъжни са по-конкретно да им осигурят "обсъждания и широка публична разгласа", да им гарантират "равнопоставеност и еднакви условия за изява в предизборни събрания и срещи, в средствата за масова информация, чрез печатни пропагандни материали и др.". Всичко това трябва да предшества вътрешнопартийния избор, за да бъде той информиран, мотивиран и осъзнат.
Да се случва нещо подобно в партията? Не. Ходят разни хора от телевизор на телевизор и обещават кандидатът на БСП да е ясен до събора на Бузлуджа. Как ще стане това?
Партийните документи отреждат по-големи правомощия на НС в два случая - при подкрепа на независими кандидати и при въпроси от коалиционен характер и стратегия за предизборно сътрудничество.
Първият случай предполага БСП да се откаже от свой кандидат. Тогава именно НС може да вземе решение за подкрепа на независим кандидат, издигнат от инициативен комитет. Като оставим настрана факта, че това право е дадено на НС с правилника, но липсва в устава, следва да се попита
отказа ли се вече БСП от свой кандидат?
И кой неин орган взе решението за този отказ? Ако не се е отказала, защо няма решение за вътрешнопартийни избори? Или някой съзнателно протака, за да не остане време за изборен процес и по принуда да се стигне до тази хипотеза.
Колкото до коалиционната политика, въпросът е следният:
С кои имена БСП влиза в коалиционни преговори?
С тези, които харесва председателят? Или които ще се харесат на "партньорите", независимо дали се харесват на членовете на БСП? Не! Отговорът е в същия този чл. 54 на устава - с името или имената, избрани от партията в съответните вътрешнопартийни избори.
В практически план съображенията от коалиционен характер, доколкото засягат личностите, могат да бъдат споделени и в хода на вътрешнопартийния изборен процес. Пък и някак си по-принципно е коалиционните преговори да обсъждат преди всичко политика, а не да се превръщат в опити за кадруване от страна на партньорите или в параван за лична кадрова политика на отделни партийни лидери.
Другото са задкулисни пазарлъци. И унижение, на което най-голямата българска партия не заслужава да бъде подлагана.
Уставът на БСП не може да бъде прочетен по друг начин от човек с най-обща правна култура. За хубаво или за лошо, последният конгрес на партията е заложил такава вътрешнопартийна демокрация, за каквато някои може би не са готови, а други не биха желали. Това вероятно ще се окаже изненада и за много от редовите социалисти. Но сега е моментът да решат искат ли я или не. Ако не се чувстват готови, следващият конгрес просто трябва да промени правилата.
А сега БСП трябва да направи най-малкото два избора: кой да бъде кандидатът й за президент и дали да спази собствения си устав. Или да го погази по начин, който може още да влоши нейния поразклатен и по други причини обществен авторитет.
***
БСП-Слатина сезира контролната комисия
Националният съвет на БСП в най-кратък срок да вземе решение за вида на изборите и да направи необходимите промени в организационния механизъм за определяне кандидатите на БСП (БСП в коалиция) за президент и вицепрезидент на Р България, предлага в свое становище Районният съвет на БСП в столичния район Слатина. То е адресирано до членовете на НС и Общопартийната контролна комисия. Социалистите от Слатина настояват комисията в най-кратък срок да се произнесе по нарушенията на Устава на БСП в решението от 9 април и да потърси отговорност за тях.
Не може да искаш доверие от обществото, за да управляваш България, спазвайки конституцията и законите на страната, а да не спазваш своята партийна конституция и партийни закони, се казва още в документа.
"Дума", 11 Май 2011, брой 106
БСП е на път грубо да погази собствените си правила във връзка с предстоящите президентски избори. На 9 април партиен пленум утвърди решение, според което социалистическият кандидат ще бъде определен от Националния съвет на партията.
Според Устава на БСП обаче (чл. 54) това е изключително право на цялата партия и се осъществява единствено чрез вътрешнопартийни избори. А вариантите за такива избори са не повече от два - преки, с участието на всички социалисти, или от общинските партийни конференции.
В този процес Националният съвет (НС) има право само на свое предложение. И то не е по право от правата на общинските, районните и градските съвети, на парламентарната група, на националните структури на младежкото и женското обединение, на движението на ветераните и на гражданските организации, свързани с БСП (чл. 56). Всички те могат да предлагат. И вече предлагат.
Какво обаче се случва с тези предложения? Къде отиват? Витаят си в едно пространство, което по-първите хора в партията демонстративно заобикалят. В същото време по медиите се подхвърлят харесани неизвестно от кого имена, някои от които очевидно неприемливи за много от социалистите.
И преките записи, и логиката на устава, и приетият през февруари правилник за вътрешнопартийни избори предполагат всички предложения да се оформят в единна листа. И тя да бъде поставена на гласуване в партията - в преки избори или от общинските партийни конференции. Избраният по този начин кандидат се утвърждава от Националния съвет (чл. 54, т. 4).
Вместо да насрочи вътрешнопартийни избори обаче, с решението си от 9 април
Националният съвет фактически си присвои правото на окончателен избор
Според приетия от пленума организационен механизъм общинските конференции могат да издигат когото си щат, но издигнатите (забележете, не избраният, както повелява уставът) ще бъдат представени в Националния предизборен център, който ще "обобщи" кандидатурите, ще ги "внесе" в НС, а той на свой ред ще ги "прецени" и ще "утвърди"...
Кого собствено ще утвърди Националният съвет? След като няма избран?
Очевидно този, когото прецени. Което по същество е избор.
Уставният запис, че НС не избира, а само утвърждава избрания от партията кандидат, обаче съвсем не е случаен. Той се вписва в цялостната философия на основния партиен закон и не позволява лесни тълкувания в посока на разширяване или присвояване на правомощия.
Какво въобще може да избира НС, е изчерпателно изброено в чл. 39, т. 2.4 (а именно Изпълнително бюро и постоянни комисии с направление "Партийна дейност" и "Публична политика"). Никъде другаде в устава думичката "избира" не се свързва с НС. Дори в текста, който му дава право да взема решения "за издигане и подкрепа на кандидати, наложени от стратегия за предизборно сътрудничество".
Правото на НС да избира логично се изключва и от правото му да предлага кандидати. В противен случай какъв би бил смисълът на предложенията, които правят другите субекти по чл. 56, като в крайна сметка НС може да избере собственото си предложение? Това би означавало, че всички останали предложения и процедури са просто
за да се придаде демократичен вид на мероприятието
Добронамереният прочит на ситуацията предполага, че противоуставното решение е резултат от недоглеждане. В края на краищата едва ли някой ходи на пленуми с устав в джоба си, а и процедурните въпроси по принцип са досадни. На подобна досада и подценяване на процедурите обаче разчита всеки опит за подмяна.
А решението от 9 април е именно такава подмяна. Опитът то да бъде представено като решение за вътрешнопартийни избори от общинските конференции просто не издържа. Не само защото формално не е взето решение за избори и не е определен техният вид (чл. 54, т. 3). А защото на конференциите е отредено да издигат, но не и да избират. Защото няма общопартийна листа, която да се подложи на гласуване (чл. 10 от правилника). Защото в решението я няма никаква и задължителната (според чл. 55) Комисия по изборния процес, отговорна за организацията и контрола на вътрешнопартийните избори. Част от нейните функции са прехвърлени на Националния предизборен център, който обаче има роля в националните избори, не във вътрешнопартийните.
Възможност решението на пленума да се нагоди постфактум към устава вече се търси в текстовете, които регламентират по принцип правомощията на общинските конференции. Според чл. 4 те могат и да подреждат предложения. Точният запис обаче гласи: "провеждат избори и подреждане" (в този ред!) на предложенията за кандидати на партията за публични длъжности, "ако не се провежда пряк вътрешнопартиен избор". Когато изборите са многомандатни (за съветници, народни представители, евродепутати) естествено избраните трябва да бъдат и подредени. Когато обаче мандатът е един (за кмет, за президент), какво да подреждат конференциите, ако вече са избрали кандидат?
Освен това какъв вид вътрешнопартийни избори ще предпочете БСП - преки или от общинските конференции - е въпрос на технология, на форма. Двете уставни форми не могат да водят до различен съдържателен резултат. Ако в преките избори има един избран кандидат, а при изборите от общински конференции "избраните" се окажат няколко, от които НС да "доизбира", нещо куца в логиката на подобна теза.
Само месец и половина преди противоуставното си решение НС на БСП прие "Правилник за подготовката и провеждането на вътрешнопартийни избори при издигане на кандидатите на БСП за публични длъжности". В него подробно е разписан механизъм за организиране на преки избори - формиране на проектолисти, избирателни списъци, бюлетини, комисии, балотажи и т.н. Механизъм за избор от общинските конференции за мандат, който покрива цялата страна, а не отделен район, обаче въобще не е разработен. Как точно над 260 конференции ще излъчат един кандидат? И как да се отчете относителната тежест на различните партийни организации?
Липсата на такъв механизъм обаче предполага или да се доразработи правилникът, или да се предпочете прекият вот. А не да се нарушава уставът. Но засега няма признаци НС да се е замислил над тези организационни въпроси. Които отдавна трябваше да бъдат загърбени, за да могат сега номинираните да провеждат кампании - да се срещат с избиратели, да излагат виждания, платформи, проекти, да участват в обсъждания, да отговарят на въпроси.
За всичко това партийните органи са задължени пред кандидатите (чл. 19 и чл. 20 от правилника). Длъжни са по-конкретно да им осигурят "обсъждания и широка публична разгласа", да им гарантират "равнопоставеност и еднакви условия за изява в предизборни събрания и срещи, в средствата за масова информация, чрез печатни пропагандни материали и др.". Всичко това трябва да предшества вътрешнопартийния избор, за да бъде той информиран, мотивиран и осъзнат.
Да се случва нещо подобно в партията? Не. Ходят разни хора от телевизор на телевизор и обещават кандидатът на БСП да е ясен до събора на Бузлуджа. Как ще стане това?
Партийните документи отреждат по-големи правомощия на НС в два случая - при подкрепа на независими кандидати и при въпроси от коалиционен характер и стратегия за предизборно сътрудничество.
Първият случай предполага БСП да се откаже от свой кандидат. Тогава именно НС може да вземе решение за подкрепа на независим кандидат, издигнат от инициативен комитет. Като оставим настрана факта, че това право е дадено на НС с правилника, но липсва в устава, следва да се попита
отказа ли се вече БСП от свой кандидат?
И кой неин орган взе решението за този отказ? Ако не се е отказала, защо няма решение за вътрешнопартийни избори? Или някой съзнателно протака, за да не остане време за изборен процес и по принуда да се стигне до тази хипотеза.
Колкото до коалиционната политика, въпросът е следният:
С кои имена БСП влиза в коалиционни преговори?
С тези, които харесва председателят? Или които ще се харесат на "партньорите", независимо дали се харесват на членовете на БСП? Не! Отговорът е в същия този чл. 54 на устава - с името или имената, избрани от партията в съответните вътрешнопартийни избори.
В практически план съображенията от коалиционен характер, доколкото засягат личностите, могат да бъдат споделени и в хода на вътрешнопартийния изборен процес. Пък и някак си по-принципно е коалиционните преговори да обсъждат преди всичко политика, а не да се превръщат в опити за кадруване от страна на партньорите или в параван за лична кадрова политика на отделни партийни лидери.
Другото са задкулисни пазарлъци. И унижение, на което най-голямата българска партия не заслужава да бъде подлагана.
Уставът на БСП не може да бъде прочетен по друг начин от човек с най-обща правна култура. За хубаво или за лошо, последният конгрес на партията е заложил такава вътрешнопартийна демокрация, за каквато някои може би не са готови, а други не биха желали. Това вероятно ще се окаже изненада и за много от редовите социалисти. Но сега е моментът да решат искат ли я или не. Ако не се чувстват готови, следващият конгрес просто трябва да промени правилата.
А сега БСП трябва да направи най-малкото два избора: кой да бъде кандидатът й за президент и дали да спази собствения си устав. Или да го погази по начин, който може още да влоши нейния поразклатен и по други причини обществен авторитет.
***
БСП-Слатина сезира контролната комисия
Националният съвет на БСП в най-кратък срок да вземе решение за вида на изборите и да направи необходимите промени в организационния механизъм за определяне кандидатите на БСП (БСП в коалиция) за президент и вицепрезидент на Р България, предлага в свое становище Районният съвет на БСП в столичния район Слатина. То е адресирано до членовете на НС и Общопартийната контролна комисия. Социалистите от Слатина настояват комисията в най-кратък срок да се произнесе по нарушенията на Устава на БСП в решението от 9 април и да потърси отговорност за тях.
Не може да искаш доверие от обществото, за да управляваш България, спазвайки конституцията и законите на страната, а да не спазваш своята партийна конституция и партийни закони, се казва още в документа.
сряда, 13 април 2011 г.
Анфасът на профила
След неколкомесечно търсене на "типаж", противоположен на Бойко Борисов, намеци за непартийна кандидатура, която "да създава мостове към по-широки кръгове", и съвети да не се бърза, защото ако се обяви през октомври, кандидатурата може да се окаже "неадекватна на ситуацията през юли", БСП най-сетне определи... "профила" на своя кандидат-президент.
Имена няма, вероятно защото макар и неизречен, ключовият критерий "кандидатурата да пасва на конюнктурата" продължава да е в сила. Затова пък "типажът" бе уплътнен с характеристики като "изразител на отхвърляне" и "олицетворение на загубата" (на ГЕРБ)!
Обсъждането, казват, преминало при твърде слаб интерес. Както впрочем всички подобни обсъждания на критерии и профили преди всички предишни избори. Определено не това е причината обаче, поради която понякога се оказва, че сме си "избрали" "профили", от чиито лица се чудим как да избягаме преди следващия вот. А защото всички знаят, или поне усещат, че тези обсъждания нямат никакво практическо значение. Че докато наивните спрягат банални изречения, "посветените" редят задкулисни пъзели.
Затова не пленумът трябва да чертае профили и платформи, а обратно - всеки, който има самочувствието и потенциала да се кандидатира за президент с подкрепата на БСП, да излезе пред нея с лицето си (не с профил), с политическата си биография, със своя платформа, с всичките си идеи, таланти, визии и проекти за България. А националното ръководство да организира съответното вътрешнопартийно състезание и условия за демократичен избор. Не го ли правят така американците, французите...
И нима БСП няма лица, доказали умения, почтеност, вярност към идеите и устойчивост пред съблазните на властта? Та се налага да крои "профили", съобразени със сезонната мода, и да разпростира мечтите си до това да катурне един палячо от власт. БСП има достойни, уважавани и обичани от "по-широки кръгове" личности. Колкото и някои да се стараят да не ги забелязват или да се правят на глухи, щом други ги назоват.
Съдържателна вътрешнопартийна кампания и публични дебати за определяне на левия кандидат-президент отдавна трябваше да са започнали. Това, което се случва в момента, е симулация на предизборна работа, прах в очите на верните симпатизанти, опити за манипулиране на предпочитанията им и целево протакане на решението, което в условия на недостиг от време вероятно ще бъде "спуснато" по един отработен начин.
Затова нека социалистите не лапат мухите, а да си преговорят уставните възможности и да започнат да предлагат личностите, на които вярват, от чиито лица не се срамуват и за които няма да им се наложи да гласуват "с отвращение".
Не е нужно да се подсказва на избирателя критерий, по който да избира. Моралът, характерът, социалната чувствителност, проверената в политически битки принципност не са трудно различими и тъкмо те ще бъдат решаващи при гласуването.
В края на краищата лице, а не "профил", ще спечели президентската надпревара.
Публикувано в "Дума", бр.85, 13 април 2011
Имена няма, вероятно защото макар и неизречен, ключовият критерий "кандидатурата да пасва на конюнктурата" продължава да е в сила. Затова пък "типажът" бе уплътнен с характеристики като "изразител на отхвърляне" и "олицетворение на загубата" (на ГЕРБ)!
Обсъждането, казват, преминало при твърде слаб интерес. Както впрочем всички подобни обсъждания на критерии и профили преди всички предишни избори. Определено не това е причината обаче, поради която понякога се оказва, че сме си "избрали" "профили", от чиито лица се чудим как да избягаме преди следващия вот. А защото всички знаят, или поне усещат, че тези обсъждания нямат никакво практическо значение. Че докато наивните спрягат банални изречения, "посветените" редят задкулисни пъзели.
Затова не пленумът трябва да чертае профили и платформи, а обратно - всеки, който има самочувствието и потенциала да се кандидатира за президент с подкрепата на БСП, да излезе пред нея с лицето си (не с профил), с политическата си биография, със своя платформа, с всичките си идеи, таланти, визии и проекти за България. А националното ръководство да организира съответното вътрешнопартийно състезание и условия за демократичен избор. Не го ли правят така американците, французите...
И нима БСП няма лица, доказали умения, почтеност, вярност към идеите и устойчивост пред съблазните на властта? Та се налага да крои "профили", съобразени със сезонната мода, и да разпростира мечтите си до това да катурне един палячо от власт. БСП има достойни, уважавани и обичани от "по-широки кръгове" личности. Колкото и някои да се стараят да не ги забелязват или да се правят на глухи, щом други ги назоват.
Съдържателна вътрешнопартийна кампания и публични дебати за определяне на левия кандидат-президент отдавна трябваше да са започнали. Това, което се случва в момента, е симулация на предизборна работа, прах в очите на верните симпатизанти, опити за манипулиране на предпочитанията им и целево протакане на решението, което в условия на недостиг от време вероятно ще бъде "спуснато" по един отработен начин.
Затова нека социалистите не лапат мухите, а да си преговорят уставните възможности и да започнат да предлагат личностите, на които вярват, от чиито лица не се срамуват и за които няма да им се наложи да гласуват "с отвращение".
Не е нужно да се подсказва на избирателя критерий, по който да избира. Моралът, характерът, социалната чувствителност, проверената в политически битки принципност не са трудно различими и тъкмо те ще бъдат решаващи при гласуването.
В края на краищата лице, а не "профил", ще спечели президентската надпревара.
Публикувано в "Дума", бр.85, 13 април 2011
Абонамент за:
Публикации (Atom)